За великия исихаст свети Йоан Рилски

Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме„.

 

На18 август Българската православна църква отбелязва смъртта (успението) на най-популярния български народен светец лечител Св. Йоан Рилски.

Свети Йоан Рилски, наричан още преподобни Иван Рилски Чудотворец, който е основател на Рилския манастир, е обявен за изключителен небесен покровител на българския народ през X в. Той е основател на исихазма.

Исихазмът – сърцевина на духовния живот

Първо, да видим какво точно означава думата „исихазъм“. Нейното буквално значение е „мир“, „покой“, „тишина“. Между другото, у православните подвижници тя още от древност е означавала нещо много повече и имала един по-дълбок смисъл. Онова, което характеризира човека и света, в който живее, е непрестанното безпокойство и изменчивост. Затова човек постоянно копнее за спокойствие. И както според човешкия опит спокойното море не излиза на морската повърхност, а е в морската дълбочина, така според опита на светите подвижници и вътрешният мир на човека трябва да се търси в човешките дълбини и „отвъд” тези дълбини. Исихията е именно това: търсене на такъв вътрешен мир, който превишава всеки ум. Тя не е просто спокойствие, намиране на тихо място за живот и пребиваване, а битийно събиране на човешкото същество и живот в своя вътрешен център („сърцето”), а чрез него – събиране в Бога и чрез Бога, като единствен Източник на всеки истински мир.

ДУХОВНО-АСКЕТИЧНИТЕ ПРИНЦИПИ НА ИСИХАЗМА И ПРАВОСЛАВНОТО ПОДВИЖНИЧЕСТВО СПОРЕД „ЗАВЕТ” НА СВ. ЙОАН  РИЛСКИ

автор: Доц. Костадин НУШЕВ, Теология

Седмица на православната книга – Варна 2010 г.

В традицията на Българската православна църква св. Йоан Рилски е почитан като небесен закрилник на българския народ и като първи най-голям основател на отшелническото монашество. Макар различните форми на общежитийното монашество да са били познати у нас още преди него, то именно Рилският светец е възприеман от православната традиция на Църквата като същински първоосновател на анахоритското отшелническо монашество в България, а също така и като най-велик духовен отец и учител на монашествотосред българите.

Християнското духовно-нравствено учение на исихазма и аскетичните принципи в Завета на св. Йоан Рилски

Водещите духовни принципи на християнската аскетика, нравствено богословие и монашеска духовност, които са характерни и типични за православната исихастка традиция, се разкриват и отразяват по един изключително въздействащ и оригинален, едновременно възвишен, но и достъпен и практически приложим начин, в Завета на св. Йоан Рилски. Поради тази възвишеност и простота, която е плод на благодатното озарение и мистичен опит, и главно поради личния пример на Рилския свети отец и чудотворец, неговите духовни наставления придобиват изключителен авторитет и значение за църковното предание на Българската църква и формират най-жизнената и плодотворна традиция на монашество, православна духовност и подвижничество, характерни не само за монашеското братство на Рилската света обител, но и за монашеството като цяло в България.

Не е случаен фактът, че св. Патриарх Евтимий подлага на нова художествена и агиографска обработка и трактовка – според богословските принципи и литературно-стилистичните канони на исихазма, именно Житието на св. Йоан Рилски Чудотворец, като се стреми да опише и обрисува словесно „по лепоту“ – както се изразява самият житиеписец, т. е. по-изкусно, по-цялостно и по-прецизно от гледна точка на православното аскетическо богословие, личността и духовния подвиг на Рилския светец.

Всъщност исихазмът в по-широк смисъл – като сърцевина на православната монашеска духовност, е свързан с изконната духовно-аскетична традиция на монашеството в Източната църква

В монашеската духовност на исихазма четенето на авторитетните светоотечески текстове е неразривно свързано с духовната практика на постоянната молитва.

Според преп. Максим Изповедник четенето освобождава ума от незнанието и невежеството, но молитвата го въздига и приближава до Бога. Духовното просвещение е необходима степен в подвижническия живот, която е свързана с очистването на ума и подготовката за съвършеното мистично единение с Бога в благодатта.

Един от водещите основатели и представители на исихазма във Византия е св. Григорий Синаит.

Върховните прояви, степени и форми на монашеско подвижничество в Православния изток и атонските манастири постепенно се свързвали със скитовете или т. нар. постници – исихастириони, в които рилските духовници се упражняват в постоянна и интензивна молитва и активна книжовна дейност, а техните усилия били насочени към превод и съставителство на книги и сборници с духовно и нравствено съдържание, предназначени за четене от братята монаси при духовната им подготовка за ръкоположение или за просвета на по-широк кръг вярващи християни.

 

Със съкращения

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *